Как да изградим надеждни медийни екосистеми в епохата на изкуствения интелект и намаляващото доверие?
През 2024 г. над 2 милиарда души по света ще участват в демократичния процес, с избори в страни като САЩ, Европейския съюз, Индия и много други. В тази рекордна година за избори, опасенията относно безпрецедентната скорост и мащаб, с които генериращият изкуствен интелект (ИИ) може да разпространява дезинформация, нарастват.
„Степента на доверие ще намалее, работата на журналистите и на всички, които се опитват да разпространяват достоверна информация, ще стане по-трудна“, заяви Бен Уинтърс, старши съветник в Центъра за информация за електронната неприкосновеност на личния живот, пред британския вестник The Guardian през юли 2023 г.
Доверието в новините е ниско и продължава да спада, като само 40% от населението се доверяват на новините. Опасенията от дезинформация нарастват, като повече от половината от населението се притеснява от фалшиви новини. Тези тенденции, наред с намаляването на броя на хората, които проявяват силен интерес към новините, очертават тревожна картина на медийния пейзаж. Ясно е, че са необходими спешни действия за възстановяване на доверието в медийната екосистема и за справяне с дезинформацията.
Пандемията COVID-19 ускори прехода към „медийна среда, доминирана от цифрови, мобилни и платформени технологии“. Цифровите медии са „новото нормално състояние“, казва професор Расмус Клейс Нилсен, директор в Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, в предговора към техния доклад Digital News Report 2023. „Журналистите и новинарските медии трябва да извоюват своето място, ако искат да се свържат с обществеността“.
Проучването показва цялостен мрачен пейзаж за медийната индустрия и за тези, които вярват, че медиите играят решаваща роля в една здрава демокрация. Ето някои основни изводи:
Предпочитанията на аудиторията се променят:
– Делът на аудиторията, която започва пътя си към новините от новинарските уебсайтове, намалява, като малко над една пета от тях консумират новини по този начин. Младите хора (поколение Z), по-специално, показват „по-слаба връзка с уебсайтовете и приложенията на новинарските марки – вместо това те достигат до новините чрез търсене, социални медии или агрегатори“.
– Потребителите на социални мрежи като TikTok и Instagram обръщат повече внимание на знаменитости и инфлуенсъри, отколкото на журналисти. За разлика от тях новинарските медии и журналистите „все още заемат централно място в разговора“ във Facebook и Twitter.
Доверието е ниско и продължава да спада:
– Само 40% от хората се доверяват на „повечето новини през повечето време“ според Института на Ройтерс.
– Това намаляващо доверие се потвърждава и от резултатите от проучването Edelman Trust Barometer 2023, според което бизнесът е единствената институция, на която се вярва, а доверието в медиите възлиза на 50%, което е значителен спад с два процентни пункта за една година.
Загрижеността за дезинформацията и дезинформацията нараства:
– Повече от половината (56%) от участниците в проучването заявяват, че „се притесняват да разпознаят разликата между истинското и фалшивото в интернет“, когато става въпрос за новини.
– Войната в Украйна, изменението на климата, политиката и COVID-19 са основните тематични области, за които хората съобщават, че са виждали невярна или подвеждаща информация.
Проучване на потребителите на Facebook около изборите в САЩ през 2020 г. установи, че издателите на новини, известни с това, че разпространяват дезинформация, са получили шест пъти повече ангажименти в платформата, отколкото надеждни източници на новини, като CNN. В навечерието на изборите през 2024 г. тези рискове могат да бъдат допълнително изострени от изкуствения интелект.
Избягването на новини е на рекордно високи нива:
– Интересът към новините спада, като малко под половината от анкетираните (48%) заявяват, че се интересуват „много“ или „изключително“ от новини, което е с 15 процентни пункта по-малко в сравнение с 2017 г.
Сложната икономическа ситуация създава рискове за бизнес моделите на медиите:
– Високата инфлация предизвика криза на разходите за живот, принуждавайки хората да вземат трудни решения относно плащането на абонаменти за новини. В 20 богати държави само 17% от анкетираните са плащали за някакви онлайн новини – същата цифра като миналата година.
– За шест години приходите от реклами в печатните медии в световен мащаб са намалели наполовина и заедно с нарастващите разходи са довели до съкращаване на разходите в отрасъла, съкращаване на журналисти и намаляване (или закриване) на печатните издания. Намаляването на трафика към новинарските уебсайтове от социални мрежи като Facebook и Twitter, съчетано с появата на генеративен изкуствен интелект, който може да намали още повече трафика, като позволи търсене, което не изисква от потребителите да кликват, за да получат достъп до съдържанието, може да създаде рискове за бизнес моделите на медиите.
Наскоро представеният доклад на PwC „Global Entertainment and Media Outlook (2023-27)“ отразява подобни констатации, установявайки, че темпът на растеж на медийната и развлекателната индустрия се е забавил през 2022 г. на +5,4% спрямо 10,6% през 2021 г. и се очаква да продължи да се забавя през следващите пет години.
